Д-р Цветан Петров е анестезиолог-реаниматор. Роден е в град Клисура. Завършва Гимназията в Карлово и Медицинския университет в Пловдив. Професионалната кариера на д-р Петров започва в село Дрангово, близо до Кърджали, където работи по разпределение. „Това беше романтичният период в моята кариера“, си спомня лекарят. През 1988 г. е назначен на работа в карловската болница „Д-р Киро Попов“, където има вакантно място. Взема специалност по анестезиология и реанимация и 35 години работи в Карловската болница.
Д-р Петров е семеен. Има дъщеря, която е лекар.
Д-р Петров, кои са факторите за успех по анестезиология и интензивно лечение в една общинска болница, каквато е карловската?
Специалността анестезиология и реанимация е комплексна. За да има успех лекарят, анестезиолог, трябва да е много подготвен. Той е необходимо да има теоретични знания и по други специалности. Важна е здравата психика, защото в работата има много критични моменти, в които той трябва спокойно да преценява и взема решения. Третият фактор е да притежава определени сръчности – това че знае не решава проблема, защото по-важно е умението да го свърши практически. Важен е подходът на лекаря да работи в екип с другите си колеги – медицински сестри, хирурзи, акушер-гинеколози. Той трябва да бъде информиран от тях за хода на самата операция и подробностите по нея, времетраенето, което е от значение за самата анестезия. Важна е смелостта да прави това, което знае; да има харизмата, когато се срещне с пациента да успее да го предразположи и да му вдъхне увереност, защото при всяка операция пациентите се притесняват. Винаги при подготовката за една операция провеждам консултация с пациента. Разговаряме за хода на операцията, която предстои. Обяснявам ползите и рисковете. Не за всяка операция подхода е един и същ. Всички тези фактори са много важни за една малка болница като карловската.
Проблемът с лекарските кадри не е лек. Има го във всички болници. Имате ли млади кадри?
Тук не се задържат много млади колеги. Имам неосъществено желание да предам опита си, с идеята след мен да остане подготвен специалист, защото съм към края на моята кариера. Доста млади колеги минават през болницата, но не се задържат. Младите лекари избират по-големите болници. В Карлово в момента има един минимум от специалисти – анестезиолог и двама колеги от Казанлък. Доброто е, че съвсем наскоро се завърна колега, който е местен и досега е работил в чужбина.
Разполага ли Карловската болница със съвременна апаратура за анестезия, изкуствена белодробна вентилация и друга апаратура за пациенти в тежко състояние?
Да, разполагаме с медицинска апаратура в различните отделения. Нямаме проблеми с това, но желанието на ръководството на болницата в лицето на д-р Обрейков е да се разгърне тази дейност, да има по-модерна апаратура от тази, с която разполагаме, защото друго характерно за анестезиологията и реанимацията е, че трябва много добре да познаваш и използваш апаратурата, за да помогнеш. Медицината се развива. Вече има много съвременни машини, респиратори, които помагат в определени случаи. Характерно за анестезиологията е, че лекарят лекува обаче е малко алогично да отнеме съзнанието на пациента, да му потисне дишането като релаксира мускулатурата и да го обезболява. Това са трите основни неща и апарата поема всичко. Лекарят следи нещата като в пилотска кабина. Винаги сравнявам една анестезия със самолетен полет. Излитането е въвеждане на пациента в анестезия, а самият полет вече е провеждането на анестезията. В нея винаги може да има промени в жизнените показатели, които трябва да коригирам. А вече самото приземяване е събуждането, което също е много важно, за да е доволен оперираният пациент.
Има пациенти, които се притесняват, че може да не се събудят от упойката. Има ли риск при съвременните методи на анестезия?
Рискът е минимален. Има обаче пациенти с придружаващи заболявания, които повишават риска от изхода на операцията. Понякога не може да има стопроцентова сигурност, но винаги полагаме усилия резултатът да е добър.
Какво е важно да попитаме анестезиолога преди операция?
Пациентите се интересуват как ще протече самата анестезия. Преди това те са питали хирургът или акушер-гинекологът за операцията. Когато ми задават въпроси за най-добрата анестезия обяснявам кои са предимствата в различните случаи. Няма идеална анестезия. Това е една мечта да се намери оптималният вариант, който като се направи да бъде идеален по отношение на здравето на пациента.
Обслужвате няколко отделения. Кои са те?
Хирургия, акушер-гинекологично, неврологично и другите отделения когато се наложи. Това изисква много добра взаимодействие между колегите. Винаги сме във връзка. И това е хубаво, че дълги години сме заедно и се познаваме, знаем начина си на работа.
Всеки спасен живот отнема нещо от Вас. Психическата натовареност със сигурност е огромна. Така ли е?
Въпросът за психическата натовареност и големият стрес при лекарската професия е важен. Всеки спасен живот понякога дава, понякога взема и зависи от изхода на лечение. Най-тежко беше по време на КОВИД пандемията, особено в началото. Трябваше да мине малко време, за да се канализира лечението. Благодарен съм на колегите от болницата, на лекарите доброволци, с които заедно се справяхме.
Вашата специалност е много търсена. Какво Ви задържа 35 години неотлъчно да работите в Карловската болница. Бихте ли отишли другаде?
Много лекарски специалности станаха търсени. Проблемът с кадрите е голям. Анестезиологията е предпочитана специалност за все по-малко колеги от младите лекари. Повечето предпочитат специалност, която им дава възможност и за отваряне на собствен кабинет, а не само работа в болница. Планувам след пенсионирането ми да направя малко прекъсване, след което да продължа работата си в Карловската болница.
Интервюто с д-р Цветан Петров е повод 7 април ден – Световен ден на здравето и ден на лекаря. Ден, в който пациентите от сърце и душа благодарят на своите лекари, спасители.
Д-р Петров е един достоен и обичан лекар. Безупречен специалист, който не жали сили и воля да работи за хората и тяхното здраве. Работата му е изцяло в екип, но професионализма, уменията и опита го правят уважаван и ценен лекар. А доброто отношение към колеги и пациенти го правят добър анестезиолог. Той е внимателен, отзивчив, прям с колеги и пациенти, и изисква от тях; спасявал е животи и по време на пандемията, когато е трябвало да взема важни решения. Самият той преживява КОВИД два пъти. Д-р Петров отдава 35 години на лекарската професия само в Карловската болница. На въпрос защо? Той отговаря, че хората имат една и съща анатомия независимо от болницата и мястото.
Интервю на Чонка Енева