Карловската болница е открита на 27 юли 1880г. по инициатива на Олга Николаевна Скобелева – майката не генерал Скобелев.
Голям принос за създаването и издържането на болницата имат благодетелите братя Евлоги и Хрсито Георгиеви, които подаряват на карловското общинско управление текстилна фабрика на стойност 500 хиляди лева при условие част от приходите на фабриката да се използват за издръжка на Карловската болница, която да функционира с 50-60 легла. Щедри дарители са и отец Кирил Нектариев, духовниик, родом от Сопот, дарил 10 хиляди гроша, наследниците на Христо Хаджиатанасов и др. От тези средства се създава фонд „Карловска кантонална болница“. Този фонд е предаден от Иван Гешов на Дирекцията за опазване на обественото здраве, изпълняваща функциите на Министреството на здравеопазването.
Отначало болницат е настанена в Хаджипашовата къща. В държавна сграда тя е от 1901г., а в сегашната – от 1968г.
Най-напред болницата носи името Околийска, тя е първата околийска болница в окръга. После се нарича Районна болница „Д-р Киро Попов“, преименувана е на името на лекаря революционер д-р Киро Попов, първият лекар в Карлово. През 1975г. става обединяване на Районната болница в Карлово с Работническата болница в Сопот.
Да се проследи истроическото развитие на Карловската болница, е не само необходимо, но и задължение към делото на стотиците здравни работници, отдали голяма част от своя живот в служба на здравеопазването в този край.
Няма по-възвишена и по-благородна дейност от тази да връщаш към нов живот пострадалите и болните, да предпазваш от заболяване здравите и да съдействаш за удължаване на живота на хората. На тази високоблагодарна дейност Карловската болница служи вече над 140 години.
БОЛНИЦАТА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944-2000Г.
През септември 1944г. Карловската болница е с 50 легла, без обособени отделения. Персоналът и е от 14 души, управител – лекар, домакин, самарянка, помощник-аптекар, готвач, писар, 4 болногледачки, прислужници, обеззаразител и перачка.
Сградовият фонд се е състоял от едноетажна болнична сграда, строена през 1901г. В нея са поместени аптеката и кухнята. В двора има редица постройки, където са обзаведени пералнята, техническата служба и др. Тук са и кочините, в които се отглеждат за болничните нужди 15-30 прасета.
Първите години след 1944г. болницата бележи особени успехи. Години по-късно леглата е увеличават от 97 през 1957г. на 315 през 1973г. Непрекъснато нараства и броят на лекарите, стоматолозите и средния медицински персонал. През 1957г. лекарите са били 25 души, стоматолозите – 6, средният медицински персонал 43, а през 1973г. са 50 лекари, 9 стоматолози, 143 среден медицински персонал. Паралелно с това се увеличава и броят на преминалите през стационара болни.
За повишаване на качествения уровен на медицинската помощ за населението във връзка с изменението на 2658-о постановление на Министерския съвет от 30 октомври 1950г. и заповед от 31 януари 1951г. на МНЗ се дават указания за обединяване на болниците с поликлиничените звена. Това обединение на болницата с поликлиниката слага край на разпокъсаността на здравната мрежа и дейността се оформя под общото ръководство на цялата медицинска помощ.
До обединението в болницата са обособени само хирургично и вътрешно отделение. По-късно се създават стоматологично – 1948г., фтизиатрично – 1949г., рентгенологично – 1951г., детско – 1953г., акушеро-гинекологично – 1954г. и инфекциозно – 1964г. По-нататъшните усилия в ръководството на болницата са за създаване на специализираните кабинети очен – 1953г., ушен – 1957г., физиотерапевтичен – 1958г., неврологичен – 1968г., кожен – 1964г. По-късно се оформя сектор за анестезия, реанимация и интензивно лечение през 1975г. и ортопедично – през 1976г. Леглата на стационара с тези на филиалните отделения в Сопот стават 455 през 1975г.
В приземния етаж на болницата перз 1968г. се устрои добре обзаведена болнична кухня. Съгласно инструкцията за диеточно хранене от 15.01.1961г. на МНЗ лекарят диетолог ръководи лечебното хранене и отговаря за правилното му приготвяне. Диеточното хранене е въведено в болницата през 1954г. с 5 дието от главния готвач Ангел Делевски.
В историческо проследяване на болничнат дейност няма момент когато тя да е оставала без амбулаторна дейност. На 14 октомври 1909г. е открита болнична амбулатория, в която болните се преглеждат от д-р Димитър Камилов.
С премахването през 1959г. на околийските здравни отдели селските здравни заведения минават към обединената болница. Създаден е селски консултативен кабинет за обслужване на селското население.
Работническото здравеопазване в града е организирано съобразно със специалната наредба на МНЗ от 1951г., а в последните години въз основа на наредба Р-130 от 23 октомври 1973г. Със специално постановление на Министерския съвет от 1961г. към районните болници се предават и селските лечебно-профилактични заведения. Първият заместник-главен лекар на СЛПЗ в Карлово е д-р Тодора Терзиева. С това постановление се създава обща организационна основа на здравеопазването на градското и селското население. Така постепенно отпада нуждата от селски болници и родилни домове.
Училищните здравни служби са едни от най-рано възникналите у нас профилактични звена. Един от най-дългогодишните училищни лекари в Карлово е д-р Атанас Дочев.
Основоположник на обществената стоматологична помощ е д-р Генчо Кайдъмов през 1948г. Училищният стоматологичен кабинет е създаден през 1948г. от д-р Люба Поркова.
Клиничната лаборатория в болницата години наред е била крайно бедно оборудвана. През времето на д-р Манол Спасов, завеждащ вътрешно отделени, има известно подобрение в обзавеждането.
Първите рентгенови прегледи се извършват в частния кабинето на д-р Захари Дочев през 1926г., а по-късно от брат му д-р Атанас Дочев. В болницата рентгенови прегледи се извършват през 1948г. от д-р Иван Манолов.
Развитието на Районната болница е свързано и със създаването на Санитарно-епидемологична станция през 1951г., която има тесни връзки с лечебно-профилаткичната дейност в града и района. Много нейни задачи се решават с помощта на болницата и полоклиниката.
През дсапериода 1944-2006г. главни лекари – управители са били: д-р Зарех Болсециан, д-р Александър Стоев, д-р Славчо Стрезов, д-р Атанас Мурджев, д-р Никола Писков, д-р Иван Попв, д-р Тодор Атанасов Тодоров, д-р Георги Василев, д-р Иван Караилийски, д-р Васил Запрянов, д-р Симеон Цончев, д-р Георги Райчев и д-р Христо Пелев. Главни сестри са: Недялка Коларова, Иванка Паскова, Радка Ламбрева, Радка Коледа, Иванка Дамянова.
През 1975г. се обединяват Районната болница в Карлово и Работническата в Сопот, които имат общо 455 легла и 91 лекари.
АДМИНИСТРАТИВНО-СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
Дейността на болницата е неразривно свързана с работата на административно-стопанския сектор. Макар че той не участва в пряката лечебна дейност, от него зависи санитарното и хигиенното състояние, снабдяването и качеството на храната в болницата. Оттам и изходът на лечебния процес. Административно-стопанският сектор се е ръководел първоначално от Кръстю Даскалов, а след него от Никола Панев, Христо Кунчев и др.
СКЛАДОВА БАЗА
Първата околийска болница в Карлово, открита през 1880г., в началото е била настанена в Хаджипашовата къща. Сградата по характев на плановата и обено-пространствената си комбинация се приблицава до късновъзрожденската българска къща, но със значителни изменения, продиктувани от турсия бит.
От 1901г. сградовият фонд се състои от една болнична сграда, едноетажда, построена през 1901г. В нея са поместени аптеката и кухнята. В двора имало редица едноетажни постройки, където са били обзаведени пералнята, техническата служба и др.
От 1968г. Районната болница разполага с достатъчна и съвременна сградова база – една четириетажна сграда за болница и поликлиника, двуетажна сграда за Второ вътрешно отделение, една едноетажна сграда за инфекциозно отделени, сграда за зъботехническата лаборатория и други допълнителни постройки. Сега всички отделения в болницата се отопляват с парно и са снабдени с централно подаване на топла вода.